Гутенберговата революция и българите

Проект с финансовата подкрепа на Фонд научни изследвания (Договор № ДН 10/9)

За проекта

Typography is the second major information revolution in the history after the discovery of writing being the first information revolution. Typography completely changed the type of European culture and became one of the main features of the Modern Times. It is well-known that the Croats, Montenegrins, and Serbs were involved into the process of typing very early, a few decades after the printing started with the discovery of Gutenberg. A widespread view is that the Bulgarians did not take part so soon into the great information revolution. Still, there are facts showing that the Bulgarians also were involved into the European information revolution and began to print books. The first books printed by Bulgarians are not explored systematically and comprehensively and today some of the books are bibliographic rarities and have never been taken into consideration in the history of Bulgarian culture and remain completely unknown to the educated society. There is an urgent need to investigate the early Bulgarian printed books and to publish their facsimile editions, because such an endeavour will shed light on the level of education, interests and abilities of individuals and communities of Bulgarian educated people in the period before the nineteenth century. These books, their contents, forms, and history can be described adequately only when analyzed in the context of European culture, its tendencies and priorities – what is one of the goals of this project. Early Bulgarian printed books have been mentioned as early as Slavic studies emerged as a field of research, in particular in the works of Josef Dobrovský and Pavel Jozef Šafárik who wrote a fundamental work on the old Slavic printed books. In Bulgaria, there is no summarizing research so far, although many authors have studied various aspects of the problem: the language, the texts, the personalities of printers and authors of the texts and so on. In most national philological traditions, the data about the history of printing are thoroughly examined. In Bulgaria, such thorough research is needed and it will in deep extend the knowledge of the character of our culture and national identity.

Буквар за южнославянските деца, издаден със средствата на Марко Теодорович – българин от Разлог.

IMG GOES HERE

Екип

проф. д-р Лилия Илиева

Ръководителката на проекта проф. д-р Лилия Илиева има дългогодишен научен опит, над 120 научни публикации в България и чужбина, автор е на 8 книги (5 - в съавторство). Върху проблематиката на проекта е публикувала в България и Полша – автор е на книга за българския език в епохата на ранния модернизъм, както и на няколко изследвания върху езика на авторите и съставители на български книги през ХVІІ в. Петър Богдан Бакшич (Деодатус) и Филип Станиславов; направи нова публикация върху българското речниче от ХVІ в. на костурски диалект, издадено от Ал. Ничев.

проф. д-р Маргарет Димитрова

Проф. д-р Маргарет Димитрова е специалист по история на българския език в СУ „Св. Климент Охридски“ (но в проекта участва в лично качество) със специален интерес към печатната традиция на българските католици. Има опит в работа със старопечатни требници, южно- и източнославянски, молитвите за родилки в които е съпоставяла с версиите на молитвите в ръкописи, като по този начин е търсила образците на печатните издания. Нейн е краткият очерк върху литературата на българите католици от XVII век в най-новата История на българската средновековна литература (С., 2009, съст. А. Милтенова). В този проект ще допринесе за изследване на езика на старопечатните книги и при избора на едиторски стандарти. Има опит и в електронната обработка на средновековни ръкописи. Има над 100 научни публикации и над 150 цитирания.

доц. д-р Лъчезар Перчеклийски 

Доц. д-р Лъчезар Перчеклийски изследва историята на езика (в това число и на новобългарския книжовен език). Голяма част от статиите му са лексиколожки и са посветени на словообразувателните процеси в българския език през различни етапи от неговото развитие ‒ старобългарски език, среднобългарски език, Българско предвъзраждане и възраждане.

Гл. ас. д-р Радослав Цонев

p>Гл. ас. д-р Радослав Цонев има множество публикации в сферата на българската диалектология. Той е автор и на редица изследвания за особеностите на българската разговорна реч, която е по средата между диалектното и книжовното (една част от лексиката в нея е книжовна, а друга – навлиза от народния език).

Гл. ас. д-р Гергана Падарева-Илиева

Гл. ас. д-р Гергана Падарева-Илиева е един от малкото български лингвисти, занимаващи се с експериментална фонетика, но също така тя е автор и на проучвания за актуални правописни и правоговорни тенденции в развитието на съвременния българския език. Нейната компетентност ще бъде от голяма полза за съвременната графична адаптация на речниците.

Гл. ас. д-р Биляна Тодорова

Гл. ас. д-р Биляна Тодорова е специалист по стилистика, изследва компютърно опосредствената комуникация и езиковите особености на публицистичния текст. Автор и на публикации с лексиколожки характер. Голяма част от думите в речниците имат стилистично маркирани, необичайни езикови употреби, затова нейното участие в проекта е ценно.

Гл. ас. д-р София Мицова

Гл. ас. д-р София Мицова е социолингвист. Нейните изследвания за лексикалните и граматични промени в съвременния български език (включително и в речта на българите, живеещи в чужбина) също имат отношение към темата на проекта. Изготвянето и публикуването на речниците през XIX век е в пряка връзка с обществените процеси и изграждането на книжовния български език през посочения период.

Д-р Любка Ненова

Д-р Любка Ненова е специалист по старобългарски език и история на българския език в Югозападния университет. Изследвала е каноните в чест на Иван Рилски (1 монография и няколко статии), публикувала е трудове, посветени на езика на Чертковия препис на Паисиевата История. Ще съдейства за реализацията на проекта с компетенциите си по история на езика и едиторските си умения.

Ас. д-р Красимира Хаджиева

Ас. д-р Красимира Хаджиева работи основно по проблемите на българската морфология в компаративен план, но има и статии, посветени на семантичните особености на обекта на притежанието в българския език.

Сенем Конедарева

Сенем Конедарева е завършила докторска програма в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Работи в Американския университет в Благоевград. През изминалата година работеше като асистентка в Университета в Анкара. Изследвала е евиденциалността и ще допринесе зза изследване на граматическите особености.

Андрей Бобев

Андрей Бобев е докторант и филолог в Кирило-Методиевския научен център към БАН. Той има опит в изследването на средновековни ръкописи, старопечатни книги, както и в проекти по дигитализация на ръкописи. Бобев има преподавателски стаж в средното и висшето образование.

Наделина Ивова

Наделина Ивова е докторант в ЮЗУ. Изследва етимологическата фигура в българския език. Повечето ѝ публикации са свързани с езиковите особености на народното ни творчество.

Габриела Стойнев

Габриела Стойнев е докторант в ЮЗУ, наша сънародчичка от Западните покрайнини - район, от който е и първият български печатар Яков Крайков. Ще съдейства при издирването на текстове.

Веселка Лазарова

Веселка Лазарова е студентка в специалността Лингвистика в ЮЗУ.